За ентусиазма по метъла

0

Iron Maiden разтовариха върху нас 30 тона техника, час и 40 минути мачкащ звук, зъл козел и цял танк. Концертът беше безупречен в професионално отношение, от страна на Мейдън и очаквано калпав откъм организация, от страна на СМЕ. Но не това е най-важното.

Както и всеки концерт, на който съм бил досега най-интересното беше build-up-а преди него. Като започнем с купуването на билета, очакванията за сетлиста, превъртането на новия албум и т.н., до деня на концерта.

В самият ден трябваше да си купя подходящо облекло. Нямам нито една "метъл дреха" и реших да си купя проста черна фланелка от 5 лв., която се оказа абсолютно достатъчна. Останалият аутфит съдържаше зелен 3/4-ти комбат панталон и черни маратонки. Идеалното облекло като за метъл концерт. Тъй като нямам дълга коса, преди концерта се реших във втори номер прическа. Не се бях бръснал една седмица. Перфектен апиърънс!

През целия 4-ти юни по улиците обикаляха метъли с черни фланелки, най-често с картинки от албумите на Мейдън, пиеха бири и весело очакваха момента на истината. Към 17.00, почнаха задръстванията от Триъгълника по целия бул. Рожен, до разклона със Свобода, където пътят свършваше, отцепен от ченгетата.


Пред стадиона

Ние пристигнахме в състав, включващ Стоян(водещ на Бруталика по Z-Rock) и баща му - стар рокер и настоящ очен хирург, Харо(от ансамбъл Българе) и Гошо от bulgarianpost. Всички се шматкаха в очакване на началото на концерта. Пихме бира със сръбска група рокери, приказвахме си с австрийски фенове. Очакванията на всички бяха особено високи, пуснах Мейдън от мобилния си телефон, за да не се губи темпото и третите бирички отидоха по реда си. Заразени от музикалния ми пример, група фенове, които минаваха покрай импровизираната кебапчийница подеха песничките.


Харо с 8-те бирички

Хората, които посетиха концерта бяха от всякакви разновидности. Млади, стари, метъли и неметъли. Интересно беше да се видят, момичета с къси поли тип "това е големият ми колан" и момчета с фланелки с апликации, коси на кичури и много гел, които се драха като разпрани на повечето песни. И аз бях там и аз се драх :)

Интересното за мен като социален изследовател (wink) е, че метълът продължава да има сериозна подкрепа. Въпреки че не е мейнстрийм, а ъндръграунд, метълът продължава да намира поддръжници в едно общество, в което започналата като симпатична субкултурна провокация - попфолк музика, преодоля всяка съпротива и в момента се радва на сериозен, почти тотален успех във всички измерения на съвременната българска попкултура. Съгласен съм с Петя "Bighead", че метълът е песимистичен, но е небоходим известен интелект, както за да осъзнаеш това, така и за да го направиш свой лайтмотив, а не мисля, че това е валидно за всички фенове. Мисля, че основната причина за ентусиазма по метъла си остава, съдържанието - бягството от реалността, което метълът предлага. Да, знам, че преди всичко, музиката е важна, но си помислих, че текстовете са не по-малко важни. А текстовете обикновено отвеждат в паралелна реалност - реалност в която може да си герой, варварин, злодей от детски кошмар, войн в безнадеждна битка или отмъстител. И всичко това гарнирано с мощна, покачваща адреналина музика. Перфектният фройдов коктейл :)

Още снимки:


девойка-фотографка от горния тип.


Ахат разгряват


Източник: Let's Pop Culture.


Last Hope – Test Of Time

0
Last Hope - Test Of Time

В събота в Зона51 се проведе дългоочаквания концерт на софиийската хардкор група LAST HOPE, с участието на Brothers In Blood и Another Day...звуча като новинарска статия!
Само този концерт ми беше грабнал вниманието в програмата на Зона51, напоследък наистина се случват по-рядко яки групи да изнесат концертче,а да не говорим,че чуждестранните групи почти ги няма никакви. Може би лятото ще има по-активно участие от чужбина.

Бяхме се насъбрали приятелчета, а и имаше още доста наши познати в Зоната, които скоро не съм виждал. Концерта беше много див, клуба пълен до дупка, бири-мири, издивели мъже, цигарен въздух, а по-късно и кондензирана атмосфера по пода, където погото почти не спираше и не малко се падаше заради хлъзгавината.
В началото Brothers in Blood загряха заклети фенове на хардкора, като Шута си издра гърленцето със сигурност, той си знае де, много яки брутални вокали вади.
След тях бяха Another Day - абе бруталия, яко жица, този вид хардкор ми харесва, а не онзи по-лекичкия.
И разбира се накрая излязоха Last Hope - в началото бяха доста тихички, но след като се разработиха направо си избухнаха момчетата. А и новият албум не е за изпускане. Купих си го, а на приятелката ми й взех една тениска с логото на Test Of Time албумчето. В самия диск има и видеоклип на едно от парчетата Under the Flag, има и една директория Pictures, но вътре нямаше никакви снимки.
Дано съседите издържат на музикалния тормоз тези дни.
Ай са се наслаждавайте на малко снимки!


Марин влезе в кадър, Сашо от Last Hope с минералната вода и моя милост в най-дясно

Last Hope in action 1

Last Hope in action 2

Brothers In Blood

Another Day

В погото


Източник: The Digital Rebel.


Eastribe and Mlyk

0
EASTRIBE

Онзи ден бях на концерт на EASTRIBE (Варна) и на MLYK (София) в Зона51 - нашия метълски клуб за авторска музика, хехе! Всъщност имахме уговорка с Ники Бонев да се видим там, и добре че Роси му звънна, иначе щяхме да пропуснем този як концерт. Само като видях в програмата, че Eastribe ще свирят казах на Роси, че трябва да отидем по-рано. А Eastribe не са нищо по-различно от ЙОДА.
Тази група ми харесва защото нейната музика е много близко до групите, които харесвам, като Korn, Godsmack, Soulfly и не само заради това, но някакси покриват музикалните ми изисквания. И то много добре ги покриват.
Има един много ясен начин кога една група успява да ми влезе под кожата - когато настръхна от музиката й. Eastribe успяват!
Можете да чуете техни песни ето ТУК на този адрес от MySpace www.myspace.com/eastribe
Пичове, очаквам да си издадете албума, с удоволствие ще си го взема и слушам!


MLYK

Другата банда бяха crossover групата от София - МЛЪК. Големи луди шматки, ей!!! Изроди, особено вокала им, който е толкова истерично луд (в добрия смисъл на израза,вее!~) и гъвкав, че би могъл да се мери само и единствено със Сашо Трола. Но не би могъл да го бие по точки!
Много смахнати текстове и ритми, но много забавляват. Обаче до един момент, кога ти писва да слушаш къси елементарни текстове все едно, че е детска песничка. Иначе добър звук вадят, и още ми бучат ушите, незнам как така! И още нещо да кажа - много добри изпълнители на System of a Down - просто вокалът им е роден да прави кавъри на тази група, чух най-добрия кавър на Chop Suey от българска група!
Тяхната страница в Myspace e ТУК! www.myspace.com/mlyk

Та ярко ви препоръчвам и двете групи! На Eastribe давам 10/10, а на MLYK 8/10, не че разбирам много от оценки, де! :)

Източник: The Digital Rebel.


Go to Top